“Оптимистична теория за българския национализъм” & коментар

Кои са най-големите недъзи на днешния български национализъм и как могат да се поправят

1. Днешният български национализъм е провинциално-комплексарски.

 Голяма част от посланията, прокарвани от националистическите партии и организации, могат да се обобщят в тезата „ние сме велики, но другите все са ни прецаквали и продължават да го правят“. Ако се вгледаме в новата и най-новата история на България обаче, ще видим, че българската нация не е сред най-облагодетелстваните

Първата българска подводница UB – 18 във Варненското пристанище през Първата световна война
Първата българска подводница UB – 18 във Варненското пристанище през Първата световна война
Национален военноисторически музей

(Берлинския конгрес, „съюзници-разбойници“ през Междусъюзническата война, Ньойския договор), но не е и най-ощетената. Ако ние се тюхкаме за нерадостната ни историческа съдба, какво да кажат поляците, които след края на Втората световна война бяха предадени от западните си съюзници? Какво да кажат хървати, словаци, литовци, латвийци и естонци, чиито държави изчезнаха от картата на Европа през 1945-а година? Какво да кажат унгарците и чехите, които бяха тотално изоставени, съответно през 1956-а и 1968-а години? Какво да кажат грузинци и арменци, които, излизайки от Османската империя, почти веднага са погълнати от Съветския съюз? Какво да кажат украинците, които бяха подложени на най-мащабния геноцид през 20-ти век – Голодомора? Какво да кажат евреите, които преживяха Холокоста? Какво да кажат баски и кюрди, които все още нямат свои национални държави?

Решението: Пренаписване на учебниците по история в патриотичен дух. Защо повечето националистически партии и организации не популяризират малко познати факти, които наистина са повод за национална гордост? Ето няколко примера: в навечерието на Априлското въстание, два български града (Копривщица и Пловдив)

135 години от Освобождението на Пловдив
135 години от Освобождението на Пловдив

си оспорват първото място в Европа по среден доход на жител; в края на 19-и и началото на 20-и век България осъществява икономически бум, съпоставим с този на „азиатските тигри“ десетилетия по-късно; благодарение на „Дойранската епопея“, ген. Владимир Вазов (командир на 7-а Плевенска дивизия) е включен от Енциклопедия Британика в списъка на 100-те най-велики военачалници за цялата история на човечеството; немският генерал Гудериан признава, че е ръководил танковата армия на Вермахта, използвайки опита на конницата на ген. Иван Колев… Отделен е въпросът защо мнозина български националисти използват термина „турско робство“. Темата е дълга и заслужава отделен анализ, но да определяш един голям период от своята история като „робство“ е всъщност потискане на националното достойнство. Особено, когато в този период има поводи за национална гордост.

 2. Днешният български национализъм е повече „анти“ (антиамерикански, антиеврейски, антитурски, антиислямски), отколкото „про“ (пробългарски).

 Решението: Истинският национализъм не е отрицание на чуждото, а налагане на своето. “Национализмът не руши чуждия олтар, той свщенодейства пред олтара на Отечеството.“ (Жаклин Толева, председател на Български демократически форум).

 2а. Днешният български национализъм е до голяма степен антиевропейски.

Безпорен факт е, че Европейския съюз страда от сериозна криза. Измеренията на тази криза са две – евробюрокрация и разпад на ценностите (семейни, християнски, национални). Проблемът е, че мнозина българи (включително и националисти) продължават да гледат на ЕС като на външно тяло (както гледаха на бившия СССР, а сега на САЩ, Турция, Израел и т.н.). А в действителност ЕС е съюз на малки и средноголенми държави. И чрез този съюз държавите в него могат да стоят много по-солидно на международната арена, отколкото самостоятелно.

Решението: Националният интерес на България изисква страната ни да бъде пълноправен и ефективен член на ЕС. Членството ни в Евросъюза осигурява: 1. Достъп до милиардни суми от европейските фондове. Това са изключително сериозни външни инвестиции, които, ако бъдат усвоявани ефективно, могат да изстрелят икономиката в съвсем друга орбита. Факт е, че от 2007-а година досега, усвояемостта на тези средства е обидно ниска, но вината за това не е на ЕС, а на българските правителства. За сравнение – община Мирково, с втори мандат кмет от ДСБ (Цветанка Йотина) е успяла да

Европейска комисия
Европейска комисия LiveBiz

усвои 100% от възможните европари. 10 хиляди евро на жител. 2. Достъп до трудовите пазари на още 27 страни, много от които са със стандарт на живот, драстично по-висок от българския. Едва ли е нужно да се разясняват ползите, но все пак трябва да се посочи един конкретен пример – възможността български граждани от смесените райони да работят сезонно в Гърция (преди кризата) ги правеше икономически независими от ДПС. 3. Възможност за получаване на университетско образование в още 27 страни, при заплащане на студентски такси, равни на тези, които плащат местните студенти (а не по-високи, както плащат студентите от държави извън ЕС). Което може да вдигне нивото на българското образование и българската наука, а това е въпрос на национална сигурност. 4. Европейската комисия може да санкционира абсурдни, безумни и по същество антибългарски решения на българското

Църква
Църква

правителство. Което, при липса на горна камара на Парламента, е повече от наложително. 5. Възможност за свободно пътуване на българските граждани (без визи, гранични и митнически формалности) в още 27 страни. Плюс по-добро третиране при пътуване в останалия свят. 6. Безмитен достъп на българските стоки до един платежоспособен пазар от над 500 милиона потребители. 7. За външни инвеститори (от Русия, Китай, Индия, арабския свят и др.) България е по-атрактивна вътре в ЕС, отколкото извън него.

 Що се отнася до недъзите на самия ЕС, те могат да бъдат поправени отвътре, а не отвън. Евроскептиците не бива да се стремят да изваждат страната ни от ЕС, а да го реформират отвътре (с помощта на политическите си „събратя“ от други държави-членки). До момента, в който Европа се върне към християнските си корени.

 2б. Парадоксално, днешният български национализъм не е антируски.

Макар да са войнствено настроени към почти целия останал свят, мнозина български националисти не обръщат внимание на руската политика спрямо България. А тя е една и съща, още от Азовския завет на Петър Първи, според който Черно море трябва да се превърне в руско езеро. Ако Русия е по-опасна за България от САЩ например, то е не заради самата нея, а заради наличието на „пета колона“ русофили в България. Която е много по-силна от американофилската.

 Владимир Путин

Владимир Путин БулФото

Решението: Русофобството е също толкова вредно, колкото и русофилството. Изобщо, всякакво чуждофилство е недопустимо за един националист. От друга страна, възхищението към политиката на Владимир Путин спрямо вредните външни влияния не бива да преминава в проруски позиции. Путин е президент на Руската федерация и като такъв той отстоява руските национални интерси. Дълг на всеки български националист е да отстоява българските национални интереси. И да прави ясно разграничение къде и кога нашите интереси съвпадат с руските и къде и кога се противопоставят.

 3. Днешният български национализъм страда от левичарски залитания.

 Немалко български националисти са всъщност болшевики. Отричат частната собственост и настояват за национализация.

 Решението: Националният интерес изисква в България да се наложи възможно най-добрата икономическа система. А централизираната, планирана икономика с държавна собственост, е доказала своята неефективност. От друга страна, либертарианските мантри за „минимална държава“ и „невидимата ръка на пазара“ са също неприемливи. Държавата има своята изключително важна роля в икономиката – но не като пазарен играч, а като гарант за спазването на правилата. Държавата в икономиката е като реферът във футболния мач – без него не може, но той не бива да вкарва голове в едната от двете врати.

Автор: Димитър Петров, http://www.livenews.bg/optimistichna-teoriq-za-bylgarskiq-nacionalizym-50502.html

Коментар на EO:

1. Това описание на българския национализъм е добро, но описва неговите крайни представители, гласуващи за партии като Атака, не за просветените патриоти, каквите има много, и които традиционни гласуват за десницата. Крайният национализъм, за който става дума, няма как да не е про-руски и анти-европейски, защото той се подклажда целенасочено отвън. Същата външна сила действа по същия начин в цяла Европа.

2. Темата за ‘национализма’ доби релевантност покрай въпроса с нелегалните имигранти. За неприятна изненада на много патриоти, поддръжници на десницата (т.е. в момента става дума основно за Реформаторския блок), от там идват неясни сигнали. Има отделни правилни изказвания на Иван Костов, който обаче вече няма позиция в РБ, на ген. Атанас Атанасов, на Димя Гяуров. Същевременно, официално или се мълчи или се правят декларации, които пропускат същината на проблема и се концентрират върху осъждането на крайния национализъм. Докато всички са съгласни с осъждането на крайния национализъм, националноотговорният избирател очаква ясна концепция за недопускане на една проблемна в дългосрочен план група хора. Тази странна позиция на РБ учудва мнозина поддръжници, а същевременно пропуска една добра възможност за привличане на нови избиратели. Сега избирателят е поставен пред тъп избор: кресливи призиви от страна на Атака и подобните на нея партии, закъснели действия от страна на управляващите (но човек си казва — добре, че макар и късно поне се размърдаха!), но и относително адекватни изказвания на силовите министри….  и мълчание или нефокусирани декларации на РБ.

3. Поантата за връщането на Европа към християнските й корени звучи неубедително. Християнството трябва да бъде символ, “знаме” на ЕС, трябва да бъде насърчавано, но е нереалистично през 21ви век да се очаква някакво масово връщане към християнството като начин на живот.

4. Човек трябва да е пълен идиот, за да се възхищава от методите на Путин, които най-често са евтини демонстрации без съдържание или действия, които по дух могат да се ставнят с най-лошото от средновековието.

5. Last but not least: Вярно е, че трябва да се внесат редакции в увебниците за повдигане на самочувствието на учениците, но не трябва да се премълчават страданията на българския народ, дали в Османската имерия, дали извън границите на България през ХХ век.

Advertisements

About europeanobserver

A digest of relevant political, cultural, and social news and analyses. Блог за политически анализи, културни новини, хумор и всичко любопитно.
This entry was posted in Uncategorized. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s