За идеализма и бежанците

Идеализмът не е укорим, дори би могло да се каже обратното. Но когато поощрява към действия, мислене или политики, които са вредни за България става най-малкото дразнещ.

В последно време не един или двама автори на вестникарски статии с претенции на интелектуалци-космополити и големи хуманисти публикуваха произведения оплакващи съдбата на нелагално преминаващите българската граница бежанци от Сирия и други “обикновени” нелегални имигранти. Те, обаче, винаги пропускат да споменат, че хората получили някакъв статут у нас (като бежанец или хуманитарен статут на чужденец) ще си живея в България завинаги. Почти невъзможни е хора с подобен статут да бъдат репатрирани, дори и при извършване на тежки престъпления. С други думи – не става дума за временен хуманитарен акт, а за нови българи.

Същевременно, повечето хора са забелязали, че хората от афро-близкоизточния регион не са известни с успешната си интеграция в светските европейски общества – точно обратното. В Западна Европа, където вече има много имигранти от тези региони, само части от левицата продължава да защитава мултикултурализма. Водещи политици като Меркел, Саркози и Камерън, а и немалко лявоцентристи, заявиха, че мултикултурализмът – приемът на културно несходни маси хора и опитите за интеграция без отказ от собствената им култура – се е провалил. Разликите в манталитета бяха добре илюстрирани от интервю със 13-членно семейство сирийски бежанци (мъж, двете му съпруги и десетте им деца), вече получили статут на бежанци у нас. На жунарлистическия въпрос как биха обяснили многоженството на българите, които не смятат многоженството за нормално, гостите в нашата страна обясниха, че при тях е нормално, и че тъй като те вече са тук, българите трябва да свикват и да си променят законите. Не много обещаваща от интеграционна гледна точка нагласа.

Всъщност бежанци ли са хората, които са минали на турска територия, където никой не ги преследва и където са устроени в лагери, финансирани включително от ЕС (т.е. от нашите данъци). Според международното право не са. България със сигурност не е задължена от международното право да ги приема. Факт е, че повечето европейски държави са обявили, че за сега не приемат бежанци. Няколко държави – по-големи и богато от нас – обявиха, че ще приемат между 500 и 5000 души. Ние вече имаме над 5000. 

Но има и още един интересен факт — турските власти упътват сирийците към българската граница – факт, който всички видяхме нагледно по телевизията. Предвид отказа на Турция да подпише договор за реадмисия с ЕС и ислямисткия и нео-османистки характер на ердогановото правителство, това прилича на част от системна политика на турция за увеличаване на процента мюсюлмани в Европа и особено в съседна България. А защо българия не построи ограждения по границата, за да спре притока, както Гърция направи миналата година? Защо не се повдигат обвинения на нелегално преминалите, както е предвидено в българския закон (нали обичаме да се спазват законите…)? Отговорът е същия като отговорът на популярния напоследък въпрос “Кой..?”

Advertisements

About europeanobserver

A digest of relevant political, cultural, and social news and analyses. Блог за политически анализи, културни новини, хумор и всичко любопитно.
This entry was posted in Uncategorized. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s