Бежанци или мигранти?

През последните месеци към България започна да приижда вълна от нелегални имигранти, много от тях сирийци, с намерение да кандидатстват за статут на бежанци. По оценки на МВР, цитирани в медиите, до края на годината е възможно броят на нелегалните имигранти да надхвърли 10 000 души.

В общественото пространство цари необяснимо отношение към този проблем. Акцентира се единствено върху финансово-организационната страна на проблема – къде ще ги настаним, ще получим ли пари от ЕС и т.н. Вторият акцент в медиите са личните истории на сирийски граждани, които действително бягат от държава, в която се води жестока гражданска война. Тези тъжни истории обикновено украсяват статии и репортажи, чиято поанта е, че България не прави достатъчно за мигрантите, че не ги обгрижва според най-добрите практики.

Къде, обаче, е най-сериозният проблем? Международната правна рамка е такава, че веднъж влезли и регистрирани в България, връщането на тези хора по родните им места става почти невъзможно, а при тяхно евентуално „движение” към Западна Европа, те подлежат на връщане не в родината им, а в България. С други думи, България с бърз ход се движи към гръцкия сценарий с нелегалните мигранти – там има около милион и половина нелегални мигранти (около 10% от населението), а цели квартали в големите градове са се превърнали в гета. Разходите на гръцката държава по това перо са около 1 милиард лева годишно. Освен финансовия натиск, наличието на орди нелегално-пребиваващи влошава обществената сигурност и увеличава престъпността, води до проникване на ислямисти, и увеличава популярността на нео-нацистки формации като „Златната зора” в Гърция.

Интересният факт, който не се споменава в публичното пространство е, че България няма международно-правно задължение да пропуска през границата си нелегални имигранти, дори и да се представят за бежанци. Според чл. 31 на Конвенцията за статута на бежанците, Турция и останалите съседни на Сирия държави са задължени да ги приема. Ние и другите несъседни на Сирия страни не сме. Ако някой твърди обратното – лъже. В чл. 31 ясно пише, че става дума за хора, които идват „директно” или непосредствено от засегната страна, т.е. задължени да ги приемат са само страните, граничещи със Сирия.

Тук идва и моралния елемент. Аргументът, че си в България, защото бягаш от войната меко казано олеква, когато е ясно, че си минал през цяла Турция, в която никой не те преследва, и където има бежански лагери. Тук става дума не за бежанци в истинския смисъл на думата, а за хора, които в нещастието си на бежанци са решили да си решат въпроса кардинално като използват възможността да бъдат класифицирани като бежанци, за да се установят в Западна Европа. Втори елемент от морална гледна точка е, че страни с десет пъти по-голямо население от България и с огромни финансови ресурси като Германия и Швейцария са обявили, че ще приемат съответно 5000 и 500 бежанци. С над 3000 диши, които вече са в България, ние сме поели по-голямо бреме и от Германия и от Швейцария, а според статистиката и от САЩ.

Какво трябва да се направи? България трябва незабавно да възстанови кльона по границата с Турция, включително да изгради и допълнителни преградни съоръжения, и да направи преминаването й невъзможно. Потокът от нелегални имигранти ще се увеличава в дългосрочен план – това не е обвързано само със Сирия, а и със евентуалното ни влизане в Шенген, и инвестицията в обезопасяване на границата с Турция ще ни се изплати. Да не говорим, че една уважаваща себе си държава не може да бъде разграден двор и който иска да си минава през границата, която е и външна граница на ЕС.

Същевременно, България може да допринесе за облекчаване на бежанската криза, а и да помогне на себе си, като приеме определен брой сирийски християни. Австрия вече обяви, че ще предприеме точно такива бежанци, поради факта, че сирийските християни са сред най-потърпевшите от войната, т.е. не става дума за дискриминация. Тези хора, за които има надежда, че могат да се интегрират в българското общество, трябва да бъдат устроени със някакво жилище, да им се даде възможност да научат български език. Те, обаче, трябва да кандидатстват в българските дипломатически представителства в Турция и другаде, където има сирийски бежанци, а не да бъдат пускани да минават границата нелегално.

Решаването на проблема с бежанците изисква консенсус между правителството, опозицията, а и целия народ. Ако някое от тези звена в обществения ни живот не действа в синхрон с националния интерес по каквито и да било съображения, то ще бъде заклеймено от историята. За разлика от правителството на ОДС, когато през 1999 г. премиерът Иван Костов отказа на САЩ България да приеме бежанци от Косовo, с което защити националния ни интерес – факт, който историята помни.

Advertisements

About europeanobserver

A digest of relevant political, cultural, and social news and analyses. Блог за политически анализи, културни новини, хумор и всичко любопитно.
This entry was posted in Politics, Society and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s